Станимир Илчев ALDE Group in the European Parliament

Европа ни чува ...

» Начало

Кризата с бежанците изисква решителност, не романтични представи

В края на септември тази година делегация на комисията по Бюджетен контрол в ЕП посети района на българо-турската и турско-гръцката граници. В делегацията беше включен българският евродепутат Станимир Илчев като представител на комисията по Граждански права, правосъдие и вътрешен ред (ЛИБЕ). Преди да замине за граничните райони и лагера за бежанци в Пъстрогор делегацията се срещна в София с министъра на вътрешните работи на България, началника на Гранична полиция и Директора на българските митници, а на гръцка територия се състоя среща с представители на Агенцията за управление на външните граници на ЕС, ФРОНТЕКС.

След приключването на тази работна мисия евродепутатите от комисията по Бюджетен контрол подготвиха за разглеждане обобщен доклад, в който са отразени оценките и мненията на всички членове на делегацията. Станимир Илчев подготви и внесе за разглеждане в комисията ЛИБЕ отделен доклад, разгледан и приет на 4ти ноември т.г.

В първата част на своя доклад С. Илчев се присъединява към общото впечатление за готовността по тази част от външните граници на Съюза да се отговори напълно на шенгенските стандарти. Всички гранични съоръжения и системи по българо-турската граница действително функционират нормално. Финансирането чрез механизмите на Шенген и Фонда за границите е позволил използването на най-съвременни технологии. Приетите мерки за борба с корупцията са широко обхватни и включват множество елементи като компютърна система за разпределение на персонала на "случаен" принцип, внимателно прецизиране на личните качества при назначенията, камери на работните места, телефон за сигнали и т.н. При последната оценка за готовността на България не са отправени никакви критики. Съвсем естествено тази част от доклада на българския евродепутат е синтезирано кратка.

От няколко месеца обаче, твърди докладчикът, на българо-турската граница ситуацията е сериозно променена и събитията там предизвикват голяма загриженост в българското общество, както и неочаквано силно натоварване на системата за сигурност и социалната, здравната и инфраструктурната системи. В резултат на конфликта в Сирия имигрантският натиск върху тази граница е силен и може да се очаква дори допълнителна ескалация. Никой не се ангажира с прогноза за продължителността на този процес, защото е трудно да се предскаже развитието на събитията в Сирия, но не по-предсказуеми са също така и действията на турските власти. Средно за едно денонощие на българска територия проникват около 100 души. При това положение България очевидно ще изпрати 2013г. с около 11000 "гости" и ще посрещне новата 2014г. с тревожния въпрос "Как ще се справяме по-нататък?".

В доклада си С. Илчев прави няколко основни извода, за първи път споделени с подобна категоричност в комисията ЛИБЕ:

  • Изпълнителната власт в България взе решение за построяване на 30км ограда в района на град Елхово. Нека да не реагираме възбудено при произнасянето на думата ограда. Това импровизирано съоръжение трябва по скоро да насочва имигрантите към официалните контролно пропускателни пунктове, а и в някаква степен да улесни действията на българските патрули, които в повечето случаи не се радват на адекватно съдействие от турските си колеги. Има достатъчно на брой документирани случаи, при които турски патрул насочва имигрантите към граничната линия, вместо да ги задържи и върне обратно. Сътрудничеството между българските и турските граничари съществува но е непостоянно. От турска страна всъщност охраната е поверена на части на жандармерията и е много вероятно съответните началници да имат мислене и подход по-различни от тези на гранично-полицейския офицер. По време на визитата правеше впечатление нежеланието на турските представители да коментират тази тема, както и темата за ролята на "каналджиите" от Одрин и областта. По време на срещата с екипа на заместник-валията на Одрин, например, се даваха разнообразни примери за това колко трудно охраняеми са границите с... Ирак, Иран, но никой не обясни смислено как е възможно големи групи от хора и сред тях много деца без придружител да прекосят цялата територия на Турция, да намерят след 1500км. най-уязвимите места на границата и да я пресекат в най удобните за това часове. Турските представители не дадоха конкретен отговор и на въпроса за евентуалното сформиране на смесени гранични патрули, които да действат на турска територия преди преките подстъпи към граничната линия. Съвсем наскоро тази идея се оказа споделена и от министерството на външните работи на България. За да неутрализираме евентуални специфични съображения сред турските власти, може би трябва да добавим към предложението важен нов елемент - в смесените патрули да има и представител на ФРОНТЕКС.
  • В България социалното и политическото напрежение неизбежно се повишава. Страната нямаше опит в третирането на имигрантски и бежански проблем с такива мащаби. Процедурите по посрещането и настаняването на имигрантите и особено по идентифицирането им с цел да се постигне диференциран подход до скоро бяха очаквано бавни. В момента тези процедури се ускоряват, но с недостатъчен темп. Обществото си задава множество въпроси, на някои от които се отговаря повърхностно, а по други се мълчи. Ако сред сирийците жените и децата са преобладаващият процент, къде са мъжете - на фронта в Сирия (на чия страна се сражават), все още в лагерите в Турция или на път към България? Колко успешно е бързото идентифициране на несирийците, защото напоследък границата преминават все по-голям брой иракчани, афганистанци, и северно-африканци? Как точно ще започне интегрирането на онези, които получават хуманитарен/бежански статут и се заселват на "външни адреси"? Как да се намали опасността от възможни тежки инциденти, които обикновено отключват масова психоза и водят до актове на спонтанно възмездие?
  • Действията по екстрадиране на отделни лица с установена подозрителна дейност или криминално минало са много сложни. В тази сфера опитът на западно европейските демокрации би бил много полезен за българските институции. Но особено ценна би била една актуализирана позиция спрямо република Турция. Отказът на Анкара да подпише без отлагане споразумение за реадмисия трябва да се коментира вече в светлината на разглеждания процес, а не в  светлината само на турските държавни намерения. Според мен Турция се стреми към сделка - и да преговаря по глава 22ра (Регионална политика), което би било симптом за активизиране на преговорния процес за членство в ЕС изобщо, и да постигне либерализация на визовия режим, в който се намира. Спрямо тези две големи очаквания на Турция, ние сме длъжни да формулираме едно, но изключително важно - подписване на споразумение за реадмисия, което най-съществено би повлияло върху ситуацията. В противен случай ще се превърнем в безпомощни наблюдатели на катастрофална картина - практически неограничен поток от чужденци да пристигат от Турция в България, а то значи и на територията на ЕС. Ако за българската страна е трудно по много причини да развие тази идея еднозначно и достатъчно категорично, за институциите на Съюза това би трябвало да бъде далеч по лесно. Подобна активна дипломатическа инициатива би била наистина ярък израз на солидарност в рамките на нашия Съюз.
  • Активната позиция по разисквания проблем трябва да бъде и постоянна. Фрагментирането на действията не води до съществени резултати. Днес българското правителство обяви проект на план за действие за следващите 6 месеца. От него се разбира, че в България се мобилизира допълнителен ресурс и се цели повишен синхрон между институции и отговорни лица. Няколко държави-членки вече се ангажираха с материална помощ. Еврокомисар Кристалина Георгиева действа по първата сериозна финансова помощ от ЕС, поискана от българските власти на 16ти октомври. Друга група държави-членки определиха и обявиха своите квоти за прием на бежанци с оформен в България статут. Всички тези стъпки са важни и благородни, но недостатъчни и бавни. Истината е, че България с нейната малка територия и 7 милионно население, с нейната висока безработица и нисък стандарт на живот и с нейната културно историческа традиция и език, различни от тези на имигрантите, може да се окаже под непосилната преса на събития, които да поставят на изпитание нейния собствен дневен ред и средносрочни амбиции. Българите днес правят всичко по силите си в името на хуманизма, европейските ценности, добросъседството и в името на най-доброто от своето собствено историческо минало. Но ние тук, в ЕП, може би трябва по-решително да се освободим от някои прекалено теоретични формули и някои романтични представи.



СОФИЯ 1000
УЛ. "ВРАБЧА" 23
За контакти: